Дата: 16 Ное 2020
Той е лятото. Стопля сърцето ми, кара всички пеперуди в стомаха ми да танцуват. Ставам червена, когато погледът му изпепели лицето ми. Кара ме да се страхувам да не изгоря, защото вече ме е опарил. Същевременно с това ме привлича като лъчите на слънцето. Нали знаете – боли те, но искаш още от усещането на парещите лъчи. Той ме харесва обута в тънки чорапи и самият той носи тънки чорапи.
Уж те предпазват, но не съвсем. Намаляват степента за жега, за да удължат агонията. За да продължи всичко по-дълго, докато накрая не останеш без въздух, без сила, без съпротива и не стъпиш по своя воля в огъня, за да изгориш доброволно.
Той е онзи, който ме кара да се смея. И не на шегите му, а най-вече на себе си. На мозъка си. Какво нещо е влюбената жена? Една мазохистка, която ако се погледне отстрани ще се вкара в лудницата.
И все пак грея. Лицето ми сияе. Отдавна не е било така озарено. Оглеждам се в огледалото. Не, аз не съм влюбена. Любовта е грижа, нежност. Онова, което е завинаги. Аз съм пристрастена и трябва да грабя с пълни шепи от отровата, защото така или иначе в един момент всичко ще свърши. Ако боли, да боли…
Обувам си тънките чорапи. Обува си тънките чорапи. И излизаме. Не знам къде отиваме. Не ме и интересува. Заедно сме. А кецовете и тънките му чорапи отиват страшно много на тениската му. Смее се. Знае, че това ме побърква допълнително. Свеждам глава… Няма да гледам към него. Поне за малко да запазя гордостта си.
Качваме се в колата му и пътуваме. Аз все още не знам накъде. Виждам, че гледа краката ми и започвам да се питам дали чорапите на са му фетиш и колко и какви тънки чорапи имам в гардероба си. Трябва да го разнообразя…
Мозъкът обаче се включва в този момент и ми се подиграва – а той какво ще направи за мен. Ще си купи ли 100 чифта тънки чорапи. Я, стига. Той е той и ми е достатъчен. Аз съм аз и трябва да съм му достатъчна.
И все пак той не харесва мен или ме харесва, но не това е водещото. Той обожава начинът, по който го карам да се чувства – единствен, неповторим, жизненоважен за усмивката ми. Кой би избягал от идиотка, която го е издигнала на пиедестал? Ако ме остави е пълен загубеняк. Но аз… аз заслужавам повече, мога да имам повече, а отблъсквам това повече от себе си.
В планината сме. Сами. Мълчим. Събуваме тънките си чорапи и оставаме боси, събуваме тънките си чорапи и с това събличаме всички проблеми. Ще мислим после как ще се спасяваме един от друг. Сега сме тук и това е нашият момент. Не съществува друг, не съществува друга. Не и сега.
С другите е обикалял само по барове. Ние споделяме любовта си към природата. Може би и за него е изгарящо. Може би го плаша. Не всеки е способен да понесе цялата вихрушка от емоции, която нося със себе си.
Минават часове, почти не сме говорили. Отрова е. Но и лекарство. Нещо, след което няма да бъдем същите.
Обуваме тънките си чорапи. И тръгваме към града. Въпреки предпазната сила на тънките ни чорапи, ходилата ни още горят. А в очите ни има пламъци. Тънките чорапи охладиха усещането от нажежената земя. Мен кой ще ме охлади…
Не го обичам. Не ме обича. Но е мой. И съм негова. Не за дълго, не за кратко. Ние ще се помним и в старините си.
Ако и при Вас има огън в душата, предпазете поне ходилата. Имаме страхотна колекция тънки чорапи за лятото. Нашите тънки чорапи са удобни, нашите тънки чорапи са красиви, нашите тънки чорапи са приказни. Ако не друго – изгорете с достойнство.
Изберете нашите тънки чорапи и изтанцувайте всеки момент. Ходете по сърцата на хората, но не злоупотребявайте с чувствата им. Бъдете онези, които си представяте, че сте и ще станете точно такива.
Обуйте си тънките чорапи и тичайте. Превърнете живота си в магия. В усещане, в миг, който трябва да се изживее. Обуйте си тънки чорапи и намерете онзи, който ще Ви харесва, когато Ви е удобно, защото сте обути в тях. Обуйте си тънки чорапи и живейте, не поглеждайте назад. Светът съвсем полудя, бъдете в унисон с него.
Остави мнение/коментар