Обута с дебели вълнени чорапи

 
Благодарение на баба и дядо

Дебели вълнени чорапи! – намирам ги днес, разчиствайки раклата. Точно днес, когато е така студено и вали. Точно днес, когато съм хремава до безумие. Точно днес, когато не само нямам набрани билки, а и чаят от пакетче е свършил.

Дебели вълнени чорапи... Мисля, че са мои. Но са толкова малки! И толкова пъстри. И толкова топли! Да, навярно са мои... Та нали през зимните дни на моето детство носих само такива...

Дамски вълнени чорапи в Магазин По чорапи

Мъжки чорапи от вълна в нашият магазин
 

Колко бяха топли зимните дни при баба и дядо. Сега разбирам една от причините – дебели вълнени чорапи. Днес така далечни и забравени...

Усмихвам се. Баба и дядо явно ме гледат от небето. Толкова пъти съм отваряла и пренареждала тази ракла, а не съм виждала дебели вълнени чорапи. Чорапите на моето детство...

Явно ме гледат отгоре – подсмърчаща, кашляща и не могат да издържат на почти босите крака на своето внуче. Това е добър повод да се обадя и на братовчед ми. Не сме се чували от толкова време. Здрав ли е, обут ли е, добре ли е? Преровил ли е своята ракла и намерил ли е тайни...

Да, ще се обадя на братовчед ми. От толкова време не съм го чувала, а преди бяхме винаги заедно. Днес гоним цели и мечти и забравяме за малките, но безкрайно важни детайли. Да се чуваме, да се виждаме, да имаме билки за чай, да е топло на краката ни. И тъй като бабите и дядовците вече ги няма, а ние все нямаме време и не можем нито да шием, нито да плетем – да си купим по няколко чифта дебели вълнени чорапи.

До дълбоката и стара ракла стоят и много албуми със снимки. Забравени. Пълни с усмивка на хора, на които днес дори не помня лицата. Но точно там, на почти всяка снимка са баба, дядо, мама и леля. Малки, красиви и безгрижни. Толкова спокойствие има на лицата им, че се чудя дали такива някога съм ги виждала.

Лятото се гонят из широките улици – боси и свободни. Зимата са обути с дебели вълнени чорапи. И макар да не са имали климатик, подово отопление или биокамина им е топло. Леле, личи си колко им е топло...

И самите те си спомнят днес, че в детството си са имали най-топлите зими...
Днес и тях не съм виждала да си купят дебели вълнени чорапи. Колкото и да е студено...
Дали и те са изгубили усещането за топлота в детството си.
Когато самите те имат внуци – ще купуват ли дебели вълнени чорапи?
Или ще се научат сами да правят такива...

Е, едва ли второто ще стане! Но пък по магазините има приказни модели дебели вълнени чорапи. Всъщност най-важното нещо е да помниш топлите крака през зимата...

Благодаря на баба и дядо.
За грижата и обичта! Макар да са на небето – толкова далече.
Благодаря, че и от там се грижат да съм здрава, обута с дебели вълнени чорапи и ме подсетиха да не забравям своите близки.

Навярно не знаете колко хора се чудят на старата ракла – защо още е в дома ми, а не на боклука. Сърцето няма да ми позволи да я изхвърля. В нея има вълшебства, които, ако се махнат от своята магьосническа кутия, то сякаш ще загубят истинската си стойност...

Благодаря, бабо! Благодаря, дядо!
Не ви виждам, а вие не спирате да се грижите за мен и да са топли краката ми.
Уж съм голяма, а така и не съм се научила да се грижа за себе си...

Благодаря, бабо! Благодаря, дядо!
Подсетихте ме да се обадя на близките си..
Напомнихте ми, че най-малките неща в живота вършат чудеса...
И едно от тези малки неща са дебелите вълнени чорапи!