Денят на любовта наближава – ние оставаме по чорапи

Денят на любовта наближава. Всеки се старае да изненада любимия човек, да го зарадва и да го накара да се чувства добре. Балони, цветя, сърца – улиците са пълни с тях. Носят ги щастливи двойки, които изразяват обичта си през всеки ден от годината. Носят ги и жени, които предната вечер са били жертва на домашно насилие. И мъже, чиито приятелки и съпруги предната вечер са били в чужди прегръдки. Носят ги, защото в този ден от годината някой е казал, че трябва да се празнува любовта. Аз обаче няма да празнувам, ще си остана у дома. Ще бъда по чорапите, които ми подари любимия човек без специален ден, за да е топло на краката ми. Няма да получа подарък и няма да демонстрирам чувства.

Ще бъда у дома и по чорапи на Свети Валентин, защото не виждам смисъла на този празник

Да, ако се наблегне на библейската част – има смисъл и е добре да се знае по какъв повод е създаден празникът. Сърчицата, ресторантите и розите обаче са излишни. Особено, ако един човек ги получава само на празници. И жените, и мъжете заслужават всеки ден да се чувстват специални. Колко специален е човек, който получава жест на внимание само на определен ден. Това ще го направи ли щастлив, ще го накара ли да грее от радост на следващия ден? Едва ли...

Ще си остана у дома и по чорапи на Свети Валентин, защото обичам да ми е уютно

Нашата любов може да бъде много бурна. И понякога е. Но в ежедневието си е тиха и грижовна. По чорапи и дълги разговори на загасен телевизор. По чорапи - с топли супа и одеяло. По чорапи – хубаво ни е дори, когато мълчим. И това ни кара да се чувстваме прекрасно!

Ще си остана у дома и по чорапи на Свети Валентин, заради хилядите жени, които са жертва на домашно насилие

Реална история – съпругът (за щастие бивш от много години) на една жена я пребил на 13-ти февруари. За пореден път. И за пореден такъв нямало причина. Просто отново се прибрал пиян и всичко го дразнело. Защо на масата има фасул, като на него не му се яде – макар да не оставял пари за семейството. Защо е казала: „Добър вечер“, като не е добра. Защо е влязла през едната врата, а не през другата. Блъскал я в стената, отново. А децата ѝ, които тогава били малки, не станали свидетели на картината, но чули виковете. Отново.

Същият насилник един ден по-късно занесъл роза на жена си. За него проблем нямало, а и до последно твърдял, че я обичал. За щастие тази любов не я е изпратила в гроба. Отървала се е на време.

И това не е единственият подобен случай. Но не всички завършват щастливо. На Свети Валентин се сещам точно за тази история. И се моля никога да не попадам в статистиката. А ако се чудиш какво е станало с розата – изпокъсала я. На малки парченца, а той дори не разбрал откъде идва тази агресия у нея.

Ще си остана у дома по чорапи на Свети Валентин – защото не изпитам потребност да празнувам на този ден

По чорапи е уютно. По чорапи е уединено. По чорапи е сплотяващо. По чорапи е истинско. Наше си време, за наши дела. Имам нужда всеки ден да празнувам любовта. Може би не всеки ден по чорапи, но е хубаво след партито да се прибереш и да ги обуеш. Да си с мъжа, който иска да заведе красавицата си в бара, но за него да остане хубава и когато махне токчетата и грима и си обуе чорапите. Да си с жената, която просто е специална за теб – защото те влудява, успокоява, побърква, кара те да се чувстваш щастлив. Просто защото си я избрал за своя.

Чорапи, чорапи, чорапи – благодаря Ви за уюта. Нищо не е по-хубаво от това да се прибереш, да си с любимия човек, да говориш с него или да помълчиш. Не ми трябва празник на любовта. Държа през цялата година да получавам внимание и цветя. По ценно е, отколкото когато е по повод.

А за Вас всеки ден ли е празник на любовта? Как предпочитате да празнувате и каква е Вашата обич – ще се радваме да ни разкажете... А ако нямате нови чорапи на ежедневната любов – изберете някой от нашите чифтове чорапи. И празнувайте през всяка минута от живота си. По чорапи или без тях...