Детето ми се напи – аз му купих му чорапи

Детето ми се напи! И аз му купих чорапи. Да, чорапи – като подарък. И детето ми е непълнолетно, а пиянството му – безпаметно, мръсно – имам предвид, че бая ще трябва да пера и много гостоприемно – прибра всичките си пияни приятели в нас, за да не ги видят родителите им. И не, не съм горда от  факта, че не знаеше на кой свят се намира. Но съм много горда, че си дойде вкъщи, заедно с цялата свита от други пубертети, които са решили да пробват границите си.

Иначе щеше да обикаля по улиците като изгонено коте, мислещо, че е по-добре да не се прибира, за да не го изгоним. Признавам си – искаше ми се, но вместо това... Купих му чорапи! И сега разбирам защо съществуват чорапи с халби бира и почерпени младежи. Да ги подариш на онова твоето пияното. Не, че няма да го е срам на следващия ден, ама да подсилиш усещането. И да му е забавно след години – бас държа, че ще си пази чорапите като сувенир.

Защо да подарим чорапи на децата си, ако се напият?

Когато младежите решат да правят глупости и най-вече да играят игрите на големите, то няма кой да ги спре. Въпросът е дали няма да бъдем изобщо в течение на нещата какво се случва или ще имаме поне бегла представа какво правят, докато ние изкарваме пари, готвим, чистим и си мислим, че владеем вселената.

По тази причина и децата ни ще се напият – безпаметно! За да видят какво е, заради първата любов, заради първата раздяла, защото сме ги ядосали, защото те са ни ядосали, но не могат да си го признаят.

Имаме два избора – да крещим и да четем морал, отдалечавайки ги от себе си. Или да ги прегърнем, да бъдем до тях, чакайки да мине този период и купувайки им чорапи, за да знаят, че имат дом. И семейство – без значение какво ще направят.

И не, това, че ще им купим чорапи, защото са се напили далеч не значи, че подкрепяме действията им. Означава просто, че се опитваме да ги разберем, да се върнем назад към детството и да си спомним как се чувстват.

Как да подходим с децата си, когато се напият?

Няма родител, който да знае правилния отговор. Да, ще се пошегуваме и ще им купим чорапи. Ще им занесем айрян и закуска или ще ги събудим, за да свършат задълженията си, независимо колко бурен е бил купона снощи. Но после какво...

Истината е, че мъмренето няма да помогне. Заканите и забраните – още повече. По-добре да поговорим с „големия“ човек и да му обясним какво може да се случи с тялото ни, ако прекалим. И да се молим – ако ние не можем да го вразумим, то нека поне разказите за токсикологията имат ефект. Едва ли му се ходи там.

Как да се справим със себе си, когато децата ни се напият?

Родителите винаги се обвиняваме, че не сме предпазили децата си от грешки. Че сме били прекалено добри, че сме били много строги, че не сме намерили златната среда, която дори не знаем съществува ли. А децата ни имат нужда от своите грешки – защото са наясно, че по този начин се расте.

Остава ни да си купим чорапи – и за нас на халби. И да обуваме тези чорапи, винаги когато забравим какво е да бъдеш подрастващ. Да си обуем чорапите, за да си спомним своята най-голяма беля. Да си обуем чорапите, за да се сетим какво се страхувахме да кажем на родителите си. Да си обуем чорапи и да се поставим на мястото на нашите деца. Нима можем да ги спрем по пътя, макар да ни се струва страшен и несигурен.

Чорапи, чорапи, чорапи – идеален подарък за всяка беля! За всяко ново напиване, за всяко изтрезняване, за всеки родител, който не знае как да се държи с порастващото си дете.

А аз си обувам моите „пиянски“ чорапи. И се усмихвам... Наистина ли съм била аз. Ако сега изпия количеството, което пиех преди десет години... Щяхте да ме търсите в болница!

Ще се радваме да споделите своята гледна точка по темата, а нашите весели чорапи Ви очакват! Защото и най-голямата беля след години се превръща в забавен спомен и е добре да има какво по-често да ни напомня на нея.