Дата: 29 Яну 2019
Да - могат да не бъдат разхвърляни из цялата къща
Детските чорапи често са разхвърляни из цялата къща. Можем да ги видим на най-различни места – по леглото, на дивана, в коша за играчки, на килима. Виждаме детски чорапи навсякъде – само не и в гардероба. Нито дори в пералнята... Ех, тези деца! – ако ги мързи да ги приберат, не може ли поне да излъжат, че са мръсни?
И гледката на разхвърляни детски чорапи ни влудява! Никога няма поне един чифт, който да си е на мястото. Винаги, когато детето закъснява за някъде ни иска чорапи. Все едно ние сме ги разхвърляли. Въпреки опитите ни за подреден дом, времето и усилията, които влагаме, за да бъде чисто – някъде пред погледа ни ни очаква един детски чорап.
ДЕТСКИ ЧОРАПИ В МАГАЗИН ПО ЧОРАПИ
В нас ли е вината? Не сме научили децата си? Или разхвърляните детски чорапи са проблем само на нашата къща? Как да се справим? Има ли надежда? Или трябва да свикнем, че детските чорапи са част от интериора на къщата...
Нашият отговор е: „Да!”, има надежда. Битката е трудна, но не и изгубена. Приемете нашите четири съвета, за един подреден дом – без разхвърляни детски чорапи.
Това са чорапите на детето! Не Вашите!
Често преди детето да излезе чуваме: „Ама аз нямам чорапи!”. Да, но вие сте му ги осигурили. Вярваме, че сте му купили достатъчно детски чорапи, с които да изкара месеци наред. С това вашите задължения се изчерпват.
Когато детето Ви съобщи, че няма чорапи, то просто му съобщете, че има достатъчно. Просто не ги съхранява правилно. Направете си кафе, пуснете музика. И в никакъв случай не се хвърляйте да търсите с него.
Децата оценяват труда на родителите си, едва когато започнат да споделят задълженията си с тях. Може би ще чуете, че сте ужасна личност и то няма вина, че детските чорапи се губят из трасето. Усмихнете се! В момента, в който станете ужасни, то сте на правилния път!
Не купувайте постоянно нови!
Да, ние сме търговци. Звучи нелепо, когато Ви посъветваме да не купувате. Но ние сме и родители. И знаем, че отговорните деца са по-важни от няколко изкарани лева повече за деня.
Отидете с детето в магазина. Нека само избере детските си чорапи. Купете му повече чифтове и му задайте срок, в който трябва да изкара с тях, защото няма да получи нови.
И ако ги загуби, разпилее и в един момент се окаже само с два чифта детски чорапи – не купувайте нови. Уговорките трябва да се спазват!
А ако не спази уговорката?
Предварително се разберете за неустойка. И в каква сума е тя, как ще Ви бъде възстановена от детето. Какво ще се случи, ако не спази договора. В крайна сметка спазването на дадена дума ни определя до голяма степен като личности. Уговорките се създават, за да бъдат спазвани. Без значение дали става въпрос за чифт детски чорапи или оценки в училище.
Ако и това не помогне?
Обяснете, че студените крака предизвикват простуди. Простудите до лекарства. Лекарствата до допълнителни парични средства и ангажираност. А студените крака се предизвикват от липса на детски чорапи върху краката. Какво следва и как детето да се реваншира за времето, тревогите и парите – решавате Вие.
Ако нищо не помогне – чакайте времето да работи за Вас. То е най-добрия съветник. Дори помага на порасналите деца да приберат все още детските си чорапи. Децата стават големи, идват гаджетата. Тогава в един момент стаята е подредена, те са изкъпани, никъде няма подаващи се чорапи. А Вие се питате: „Ех, къде отиде времето, когато най-големият проблем бяха задачите по математика и разпилените из дома ми детски чорапи?”.
И тогава разбираш, че нещата, за които се тревожиш днес... Утре ще загубят своя смисъл. Тогава, когато детските чорапи са в шкафа... Това сякаш губи всякакъв смисъл...
И все пак знаем, сега Ви е важно – изпробвайте нашите съвети. Може би звучат крайно, но са изпробвани. И дават резултат. Не само с чорапите, а с цялостното мислене на малките хора. Защото в живота си имаме задължения. И когато някой поеме нашите, то той не ни помага. Напротив – пречи ни. Лишавайки ни от правото да се научим да поемаме отговорност.
Малките хора имат право да разпиляват детските си чорапи. Ние имаме право да ги научим да не го правят. Въпроса се крие в това, дали избираме да упражним правото си. Ние избираме „Да”, а Вие какво избирате?
Остави мнение/коментар