Детски чорапи – съдба, която е близка до човешката

Детските чорапи стояха сами в стария дрешник. Бяха сложени много навътре, близо до другите зимни дрехи. Играта на криеница бе свършила. Никой не търсеше детското чорапче, а после и къде се е скрило неговото другарче. Децата ходеха боси из апартаментите, лехите на къщите, по плажа. Родителите им нямаха против и никой не напомняше на децата да си обуят детски чорапи и колко са важни, за да бъдат здрави. Просто бе лято...

Така пъстрите детски чорапи прекарваха дните си в самота. Чувстваха се ненужни, забравени, стари и излишни. Често мълчаха помежду си. Просто не знаеха какво да си кажат. А и според тях бе излишно. Нямаше игра на криеница, разходки, не плуваха в случайно намокрени обувки. Летният им живот бе едно сиво и досадно ежедневие.

Сега си спомням, че и аз имам моменти в живота, в които някъде съм се чувствала излишна и ненужна. Точно както се чувстват и нашите детски чорапи. Навярно тези чувства не са пропуснали и вас и са ви навестили поне веднъж във вашия живот. Сега си помислете – понякога сме били нещастни с право. Друг път се обръщаме назад и разбираме, че черното изобщо не е толкова черно. И светът е шарен. Като чувствата и надеждите ни.

Детски чорапи в Магазин По чорапи

След дълго мълчание едното детско чорапче проговорило. То обяснило на събратята си, че не се страхува от тъмнината. Просто не може да разбере как така ставаш излишен. Там, където си бил толкова необходим. Как някой те вкарва в живота си, а после те забравя и не те търси с месеци. Когато отново те потърси... Как трябва да постъпиш? Да бъдеш верен приятел, защото държиш на човека? Или да се скъсаш от тъга, но да разрежеш контактите си с него. И да начешеш гордостта си...

Ами ако дадеш шанс и доверието ти не бъде оправдано? После двойно ще те боли. Заслужават ли си няколко месеца щастие, за да те зарежат отново? Къде е смисъла...

Най-големият детски чорап проговорил. Той бил брат на останалите детски чорапи. Майка им била една мъдра шивачка. От нея той научил, че другите не винаги ще искат да бъдеш до тях. Колкото и да те обичат! Така сме устроени. Търсим новото и различното. Това не значи предателство...

Както с хората. Колкото и да обичаш семейството си, имаш нужда да излезеш с приятели. Колкото и да обичаш планината, понякога морето те зове. Колкото и да обичаш диня, понякога си купуваш пъпеш.

Така е и с децата, детските чорапи и родителите. Това, че децата имат свобода да ходят боси не значи, че не обичат своите приятели. Напротив, обожават пъстрите им цветове, приказните герои и топлината им. Ако се случи нещо с тях и се скъсат ще бъдат много нещастни. Но сега имат нужда от своите летни изживявания!

Малките детски чорапи се замислили за думите на стария си събрат. Решили, че и те имат нужда от почивка. Вместо да страдат ще се радват, че децата са щастливи, а те са заедно. Събрани със своето другарче. Ще си говорят, ще си почиват, ще пеят песни. Ще се наслаждават на почивните си дни.

Така е и с хората. Вместо да страдаме, трябва да опитаме да извлечем максимума от ситуацията. И да благодарим на съдбата, че ни среща с хора, които предизвикват толкова плашещи емоции в нашето сърце. Светът е голям. Нямаме право да ограничаваме. И никой няма право да ни ограничава!

Забавлявали ли са се детските чорапи? Даже са се хванали на бас! През първия по-хладен ден ще бъдат търсени. Но трудно някой ще се сети къде са... Забавата ще започне, но до онзи момент... Те са достатъчно умни! Могат да се забавляват сами...