Нашата обич - любов по чорапи. А каква е Вашата?

Обич по чорапи или обич на тънки токчета? Удобството и сигурността или емоцията и непознатото? Каква е вашата връзка? Разкажете ни. А аз ще ви разкажа за нашата...

Нашата обич е удобна. Рядко има тънки токчета и много грим. По-скоро има естествена красота и удобни чорапи. И това не е зле. Даже е хубаво. Вярно, моята героиня няма да бъде от онези, които ще бъдат в главната роля, ако снимаме филм. И той няма да разбие стотици женски сърца - просто поведението му не е такова. Нямаме мигове, в които сме на косъм от смъртта. Нито се бием, защото не можем да живеем заедно, а да се разделим - звучи невъзможно. Всъщност дори за миг не сме си помисляли да се разделяме. Знаем, че има и неразбирателства и не живеем в идеален свят. Не правим драми заради това. За нас това е нормално.

Да, нашата обич би пасвала на най-скучния филм. Но е наша! И ни харесва... Защото сме изморени от излишна игра, неизвестност и връзки, които дори не знаеш до каква степен изобщо са съществували.  Нашата обич е тиха... все едно стъпваш по чорапи. И тази тишина не плаши, а е спокойна.

Да, рядко ми носи букети с цветя. И не ми обещава звездите. Но знае вкуса на любимата ми торта. И когато купува за вкъщи - купува от нея. Макар да предпочита малиновата. Знае, че постоянно ми е студено. И не ми позволява да дърпам завивките. Но ми подари топла пижама и най-топлите чорапи. И да, спя с пижама. Дори си имам чорапи за сън. Поне през зимата. Колкото и странно и странно да звучи. И колкото и да не може да се определи за секси.

Да, виждам го във всяка светлина. Не както в началото - идващ да ме вземе. В отлично настроение. И носещ хубав парфюм, секси разкопчана риза и чорапи, които идеално пасват на кецовете му.  Днес го познавам в по-голяма част от лицата му. Ядосан, изнервен, с мръсни от работа дрехи. И знам, че понякога си има негови проблеми и изобщо не му е до мен. Но това не ме кара да се съмнявам, че ме обича.

Да, не сме всяка вечер навън. А аз далеч не съм мечтаната домакиня. Не винаги знам къде са чорапите му, не умея да гладя ризи и кулинарните ми специалитети понякога са просто ужасни. Но това за него също не е проблем. Той просто знае, че съм разпиляна. Знае номера за доставка на най-вкусните пици, може сам да изглади дрехите си. А чорапите... за чорапите не ми се говори. Но той се шегува, че това е повод да си купуваме постоянно новите чифтове, които излизат на пазара.

Да, можем един без друг в ежедневието си. Той работи много и понякога не виждам очите му. Има свой кръг от познати, които ме харесват, но не ме искат постоянно с тях. Моите приятели също го уважават, но вечерите по женски си остават такива. И да, не му мрънкам, не го питам кога ще свърши работа. Нито кога ще се прибере.  Когато обаче сме заедно става тиха магия - сгушени, в удобни чорапи. На мекия диван. И тогава по-голяма част от целия свят е излишен.

Да, не ме води всеки месец на почивка в Мароко. И понякога ми е гадно... Но ми купува лекарства, когато съм настинала. Прави ми чай, обува ми топли чорапи и ме завива. А и за какво е екскурзията в Мароко, ако няма кой да ти направи топла супа? И да потънеш в прегръдките му.

Да, вижда ме рошава. Без грим, сънена, мрънкаща. Но преди да е мъж, той е човек. И осъзнава, че не мога всяка сутрин да изглеждам като от списание. И въпреки това не пропуска да ми каже, че съм красива.

Всъщност никога не съм му го признавала, но той е по-готин от мен. Уверен, интелигентен и имащ необяснимо излъчване. Но с него не се питам: "Защо ме е избрал?" и "Какво намира в мен?". Щом ме иска, значи всичко е наред. И това е достатъчно.

Да, той не е целият ми свят. И аз не съм всичко за него. Имаме много повече от себе си. Имаме си личен живот, хобита и работа. Но се обичаме! Наистина се обичаме. Егоистично, но топло. Тихо, но вълнуващо. Красиво, но ненатрапващо. Топло - като най-топлите ми чорапи. Като чорапи, в които е вплетено вълшебство и превръщат най-обикновения дом в сигурна крепост.

Да, обичам и токчета. Но не мога да ходя постоянно на тях. И имам човек, който ме обича по пижама и чорапи. Да, нашата любов не е достойна за филм, но е перфектна, за да изживеем живота си заедно. В разбирателство, слънчеви мигове, топли чорапи и горещи прегръдки.

Да сравнявам чорапите си с любовта. В чорапите обличам краката си, а с обичта душата си. И държа да ми бъде удобно и в двете. Любов и чорапи. Чорапи и любов. И понякога малко скандали...