Яко е офисът ти да бъде в спалнята – защото си по терлици или шушони

Всички, които ме познават знаят, че обожавам терлици и шушони. Слагам ги на краката си и се чувствам пак дете. Цветовете им, формата, топлината, която носят – всичко това ме връща в минали години. И ми е топло, и се чувствам защитена. И съм си у дома!

Терлиците и шушоните са и една от най-яките причини да работиш от спалнята, хола или дори в леглото на своя дом. Особено през зимата.

Само си представете гледката – минусови температури, непочистени улици. Кола, която не тръгва. Премръзнали хора по улиците. Автобуси, които са препълнени. Цялата красота, която е обсипала страната е невидима. Просто внимаваш да не паднеш и да не си счупиш крака. И гледаш в земята...

Мъжки терлици в Магазин По чорапи

Дамски терлици в Магазин По чорапи

Когато офисът ти е в спалнята такива проблеми няма!
Ставаш сутринта. Пускаш си кафе. Махаш пижамата, с която си спал. И си обличаш официалната такава. Да, странно е да имаш официална пижама. Или поне е странно за хората, които нямат такава.

Кафето вече е готово. Обуваш си домашните обувки – терлици или шушони. Според настроението. Цветовете на терлиците и шушоните са толкова пъстри. Спокойно можеш да ги съчетаеш цветово с официалните си пижами. Аз го правя! Така се чувствам стилна и сладка. Дори офисът ми да е пренесен върху леглото в спалнята.

Вече имаш кафе. Облечен си, обут си. Разбира се с терлици или шушони. Сигурен си, че днес ще си с топли крака. Все ти е тая дали пропускат обувките ти. И надуваш толкова силно любимата си песен, че шумът сякаш след малко ще разлюлее стените. През седмицата можеш да си го позволиш – всички съседи вече са тръгнали за работа

После денят започва. Фейсбук стои включен. Просто защото го ползваш за работа. Нищо, че хората си мислят, че просто си висиш по цял ден там и разглеждаш картинки. Отмяташ какво трябва да свършиш за днес и какво наистина ще успееш да свършиш. Настаняваш се удобно. Но както и да застанеш всъщност ти е удобно – по терлици и шушони си.

Не са минали и 15 минути, но котката мяука, че си забравил да оставиш вратата отворена. Виждаш, че ти отмъщава! – хванала е един от любимите ти терлици и шушони и го размята като плячка.

Спасяваш терлиците и шушоните. Сдържаш се, за да не се накараш много на котката. И отново се съсредоточаваш. Работиш още половин час. Звъни телефонът ти. Съседката те моли да се отбиеш до тях, за да видиш дали е заключила. Не се извинява, че прекъсва работата ти. И без това цял ден се размотаваш по терлици и шушони – сигурно очаква да ѝ благодариш, че ти е намерила занимание...

Проверяваш. Заключено е. Съобщаваш. И продължаваш работа, но преди това се любуваш на гледката през прозореца – зимна приказка.

До обяд всичко продължава по план. Само времето за обедна почивка вече е изхабено. За съседката и насладата над гледката. Казваш си: „Нищо! – по шушони съм. След малко ще се разнообразя с терлици! Вкъщи съм си. И обожавам работата си!“.

Пропускаш обедната почивка и тъкмо си мислиш, че вече си в ритъм. Звъни позната, която по принцип не се сеща за теб. Детето ѝ обаче го заболяла главата, а училището за късмет е точно до дома ти. Тъй и тъй си цял ден по шушони или терлици – защо пък да не минеш да го вземеш и да поостане при теб няколко часа. Тя после ще го вземе и ще пиете кафе...

И тъй като родителите ти са държали да възпитат един добър и помагащ човек – не са те научили да казваш „Не“. Още не си се усетил и вече си се съгласил. После си бесен на себе си. Но си го обира котката ти. Не знаеш и как да се владееш. Още по-ядосан си, че си излял яда си върху животното.

Вече си заменил шушоните и терлиците и гледаш в земята по зимните улици. Прави са хората – не работиш. Изобщо не ти дават възможност за това.

Тази нощ ще постоиш до полунощ, за да спазиш графика си.
Утре обаче ще вдигаш само, ако те търсят по работа.
И ще пиеш кафе, ще си обут в топли терлици или шушони. Гледката ще е все така красива. Проектите ще се свършат в график.

Просто е толкова яко офисът да бъде в спалнята ти!
И да е вълшебно – по терлици или шушони, съчетани с официална пижама...