Истории за чорапи

Идват коледните празници - най-студеното и най-топлото време от годината. Момент, в който повече от всякога търсим топлина. Искаме да зарадваме и да бъдем зарадвани. Най-вероятно вече се питаме какви подаръци да купим - на близки, на приятели, на далечни роднини. А дори и на себе си. Понякога даваме огромни суми, друг път търсим символиката. Но единственото ни желание е да подарим щастие и да бъдем щастливи. Ето защо ние се спираме на коледни чорапи - топъл и красив подарък, който няма как да остане незабелязан.  Коледните чорапи са идеален вариант -  както за най-любимите ни същества, така и за онези, които не са постоянно в мислите ни. Коледните чорапи са магията, без която не можем.

Навярно всеки от нас познава човек от зодия Стрелец. И има поне един такъв в живота си, за който важи правилото, че е безценен, незаменим и много любим! Децата на този знак са родени сега - през зимните дни. А на нас ни остава да измислим вариант - как да ги зарадваме! И тъй като също имаме любими хора от зодия Стрелец и сме готови с изненадата си, то ще я споделим и на Вас - навярно ще Ви хареса. Чорапи за зодия Стрелец - красиви, удобни и подходящи за подарък.

Август е! Любим месец! Лятото е към края си и гледаш да вземеш всичко от него! Слънцето гали кожата, напитките са студени, дрехите - леки. И най-важното - децата са на гости и се забавляват при любимите баба и дядо. Последното е само, ако сме от късметлиите, разбира се. И все пак, когато станеш родител... Лятото никога не е същото! Ако ти можеш и бос в планината - за детето трябва да пратиш чорапи. Ако преди можеше да изхарчиш парите си за една вечер и после да се храниш от емоция и спомени, то сега е важно да отделиш за нуждите на любимото си същество.

Есен е. Красив сезон. Наситен с цветове, празници и усмивки. Но все пак много тъжен. Може би най-подходящото време да изпаднем в депресия. Почивките са свършили, леките дрехи заемат горните рафтове на гардероба. До следващото лято остава цяла година, децата тръгват на училище. А на нас ни се пада честта да обясняваме колко е хубаво да ставаш в шест сутринта, макар всяка сутрин да мразим алармата. Обуваме чорапи и обувки. И тръгваме по хилядите задачи.

Искаме вълшебна Коледа! Пълна с емоции, усмивки, топлина и слънчево настроение. Искаме спокойствие, уют и сплотено семейство! Искаме да се забавляваме... Не е нужно много! Нека си обуем коледни чорапи и просто да бъдем щастливи.

Никога не съм била от спортуващите хора. Винаги съм им се възхищавала, но не можех да си представя да водя техния начин на живот. Да си сложа чорапи и спортни обувки и да отида някъде, за  да се потя с часове. Да си сложа чорапи и спортни обувки, а след един час да не чувствам тялото си. Да си сложа чорапи и спортни обувки и да вярвам на някого, повече отколкото вярвам на себе си. Днес още не мога! Прекалено трудно е. Изисква много дисциплина. И силен характер. Поне за мен.

Искаме пари. Искаме екскурзии. Искаме повишение и перфектен дом. Но времето минава и осъзнаваме, че перфектен живот няма. Макар да се борим за него. И все по-силно искаме да останем у дома. Да бъдем по чорапи, да изключим телевизора и да поиграем с детето си. Защото повишението може и да не дойде, екскурзиите не пречат на времето със семейството. Напротив помагат. Единственото, което няма да можем да върнем - това е времето, в което детето ни наистина е дете и ще съжаляваме непрестанно за изпуснатите мигове от неговото детство.

Нямам чорапи! Дай ми чорапи! Къде са ми чорапите? А няма ли два еднакви? - често ли чувате подобни въпроси? А колко често ги задавате? Знаем, и на нас почти всяка сутрин ни се случва, но измислихме решение, с което никога няма да останете боси. Вашите близки също. Един модерен подарък, който може да направите за себе си и за хората, които обичате. Искате да разберете повече за идеята ни? Ние нямаме търпение да Ви разкажем!

Обич по чорапи или обич на тънки токчета? Удобството и сигурността или емоцията и непознатото? Каква е вашата връзка? Разкажете ни. А аз ще ви разкажа за нашата...

Денят е работен. Не предвещава нищо интересно. Ставаш, обличаш се, обуваш чорапи и обувки и отиваш на работа. После нямаш търпение да свърши работният ден и да се прибереш. Да събуеш чорапите и да си почиваш. Нищо, че няма да го направиш. Нищо, че вкъщи трябва да се сготви, изчисти и да се напишат домашните на децата. Толкова са сложни, че и учителката им вероятно се затруднява.